Обречени на живот без любов

Любовта е най-прекрасното, най-красивото нещо на света. Но когато я няма е страшно, когато си обречен да живееш без любов е непоносимо трудно.
Любовта не кара да се чувствaме щастливи. Чувството да си влюбен е прекрасно. Всичко е толкова лесно с нея, времето лети незабелязано.

Но защо ли понякога е толкова сурова и безмилостна нашата съдба? Че ни лишава от това прекрасно чувство да си влюбен и да я усещаш близко да себе си. Липсата на любов е ужасно нещо, самотата още повече. Обречени да живееме без нея - такава ли ни била съдбата ?

Да нямаш избор в живота, а единствено да се примириш с факта, че така ни било писано. Да се мъчиме всеки ден, да живееме в тага и самота.

Без любов времето минава бавно и трудно. Понякога се питаме: - Защо ли трябваше така да се случи, да нямаме щастието за което мечтаехме? - Но отговор на този въпрос не можеме да намериме.

"Ех, любов къде си, къде отлетя и повече не се върна"....Много боли когато няма кой да те обича, цени и защитава, когато няма кого да прегърнеш и целунеш.
Няма с кого да споделиш трудните моменти от своето ежедневие. Няма кой да ти помогне. Много болно е когато обичта не е тука. Като да ни забравила.....

Да, наистина обречени да живееме без обич, а по-страшното е че нямаме избор за нова обич, за ново начало. Понякога сме толкова нещастни, че ни иде да крещиме от болката която ни нанася самотата. Любовта е далеко от нас и може би никога повече няма пак да я почувстваме. 

Болно, много болно е нейното отсъствие. Без обич е много трудно, почти невъзможно.Без нея сме нещастни, самотни и тъжни. Любовта е много важна за човешкият живот.                            
------------------------------------------------
© 2010, Румена Угриноска - автор, All rights reserved!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари.